Държах сърцето му в ръцете ми ,когато то...

Спря.. просто спря . Изчезна без никаква следа. Безразличие ме обладя и реших,че е време да спра. Да се надявам на неща въображаеми до сега . Много време мина . Какво съм си мислила досега?! 

Когато харесваме хората които ни игнорират..

и игнорираме хората , които ни харесват и биха направили всичко за нас.. а ние дори не го оценяваме и не го забелязваме ,защото продължаваме да бягаме по тези които ни лъжат и безразлично ни отбягват.В такъв момент какво трябва да направим?! Дали да бъдем с човека , които е лудо влюбен в нас или да продължаваме да тичаме по гъза на този, които не ни обръща капка внимание? .. За мен решението е > Да се забравят и двамата.. Няма смисъл да бъдем с някой,  при които няма капка тръпка и да го лъжем така, както този който харесваме ни лъже, защото в крайна сметка истината винаги излиза наяве. И ни се иска да не бяхме падали толкова ниско да лъжем тези, които не го заслужават .. и да си даваме напразни надежди. Да оставим всичко да се подреди а който трябва да бъде с нас все ще намери начин да ни влезне под кожата.. 

Просто рискувай , въпреки всичко !

Препоръчвам на всеки да гледа този филм >> 

Той е за всеки, който го е страх да обича заради страха от поредната загуба.Взех си поука.От него разбрах,че въпреки всичко което ни се случва трябва да продължаваме напред.Да поемаме рискове въпреки , че има 99% шанс накрая всичко да се прецака.Вярвам във този 1 % ,защото как ще разберем какво ще стане ако не опитаме?!Може да пропуснем най-доброто за нас заради отчаянието и дявола , който ни казва че няма смисъл да продължаваме напред.. 

Уважение?!

Днес са уважавани богатите,модерните (тези които се фукат) за съжаление . А тези които трябва да са уважавани са пренебрегвани и им се пресмиват. Малките деца( 9-13 годишни) псуват на майка без дори да знаят какво приказват , но го правят , за да са интересни и  важни в очите на другите. А тези които не псуват ги имат за задръстени. Момичетата които с кеф се наричат кучки се сравняват с кучета (псета) без дори да се усещат. Всички малки зайци , които псуват като каруцари се гордеят с това,че приказват на селски. Еми то България си е село, нищо няма да се промени докато поне не намерим капка уважение към хората ,които са ни отгледали от късче месо.