Търпението за всеки от нас е много важен детайл от ежедневието ни.Тези които не са търпеливи избухват за глупости ,за които дори малко дете не би намерил смисъл да се нерви и да тропа с крак.Всеки иска спокойствие .Малко разбират, че сме спокойни тогава когато сме търпеливи и не обръщаме внимание на малките неща,които ни изкарват извън контрол. 60% от ежедневието ни е стрес. Прибираме се вечерта. Скапани от ежедневието и гладни като вълци,защото сме си мислели, че ще се наядем купувайки си поредната храна от типа на чипс или вафла , която не ни засища. Мивката е препълнена със съдове, защото все отлагаме да го направим на момента . Поглеждаме всичко около нас и разбираме, че тепърва сега започва истинския стрес. Поглеждаме стара снимка събрала прах на онзи стар забравен приятел , на които сме обещали да се видим, когато привършим поредната ни работа. Мислим си, че сме вечно заети и не намираме време за нищо,но не е така,защото ако имаме желание ще намерим и време. Взимаме лист хартия и химикалка започваме да правим списъка с неща, които трябва да свършим на следващия ден. И така всеееки ден. Ден след ден това се повтаря. Отговаряме на въпроса ''как си?'' със "добре",като отговаряме толкова решено, като дете научило стихотворение наизуст. Крием истината. Запазваме я само за себе си,за да не докарваме ядове на другите. Страх ни е от нея. Страх ни е да намерим дори секунда за нещо, което може да ни успокои и продължаваме да се нервим без дори да знаем защо. Трябва да обръщаме внимание на нещата, които ни правят щастливи. На заниманията, които ни карат да забравяме проблемите. Да се опитваме да заместим шоколада с цигарите. Мълчанието с виковете. Да поемаме риск без страх от разочарование и така докато не разберем какво наистина ни кара да сме на 7-то небе. Да подаваме ръка на приятел в нужда и да разберем ,че не сме единствените скапани от ежедневието!
